Постинг
26.05.2008 23:59 -
Позиция на България по кризата и стратегия за българската политика към Сърбия и Косово в средносрочен план
Ситуацията, която настъпи след обявяване на независимостта на Косово е сложна не само за България, но и за останалите страни по проблема. Това, което трябва да направи България е да има твърда и ясна позиция по този проблем. България е независима държава и въпреки, че е част от ЕС и НАТО, сама определя външната си политика, макар и съгласувана с членовете на тези организации-общности. Тази твърда позиция трябва да е, непризнаване на Косово за да не се благоприятстват процесите на сепаратизъм в Европа и гарантиране на сигурността от тероризъм на Балканите. Непризнаването на Косово от страна на България може да има негативен ефект. Възможни влошаване на отношенията ни със САЩ, разминаване на позициите със останалите страни-членки на ЕС. Въпреки това ако България излезе с позиция това ще представлява една отправна точка в бъдещите отношения със Сърбия, дори и с Румъния. Една твърда прозиция би ни гарантирало дори уважението на САЩ, поради факта, че България въпреки партньорството си в НАТО е изградила собствен облик на външната си политика и прилага собствен модел, а не просто да гледа да се нареди сред удобните и да протака, което би бил лесният вариант в тази ситуация. Страхът от бъдещта конфронтация не би трябвало да е водещ. Страната ни спазва съюзническите отношения, изпълнява си договореностите и е редови член на организациите. Но това не означава пряко подчинение, добрата дипломация не винаги е в лавирането и не винаги е уважаван онзи, който се крие и се стреми да угоди на всички. По тази причина за да излезем най-после от сянката на Румънците, които имат твърда позиция, както стана ясно те излязоха с декларация дни преди провъзгласяването на независимостта на Косово, че няма да я подкрепят (причината е ясна: унгарското малциство в Трансилвания). Действията, които правителството трябва да предприеме е целенасочено и да бъде взето решението в краткосрочен план. А то трябва да не е съобразено с останалите, а трябва да отразява личната позиция на страната по т.нар. Косовска криза.
Да го кажем иначе, едно непризнаване на Косово ще бъде изтълкувано различно от различните държавни правителства, но те имат собствена позиция и я отстояват не мисля, че оправданията от типа, че държавата е малка са валидни, напротив, това което е нужно е да покажем, че имаме ясна позиция и ще я защитаваме.
Фактите показват друго, българското правителство протака взимането на решение от страх да не наруши нечий интереси и да не излезе то виновно накрая. И президентът Първанов и премиерът Станишев търсят все още своето място под слънцето на Европа и САЩ. Господата ще го намерят, но надали скоро. Вятърът задуха отдавна и тъмни облаци докара над София, очаква се дъжд, но и това няма да ги изплаши. Чуждите интереси явно са на власт в България, за това позиция и поставяне на някакви точни цели трудно би могло да има. Може би тук трябва да се спомене предишния опит от признаването на Македония. Тогава България излиза с позиция, може да не се харесва на много но е позиция. Признаваме Македония, хубаво, ето нанесохме удар върху вече започналата да се разпада Югославия, но с истинско мъжество и дух дадохме своята позиция първи от много други. Това, което е важно е не дали е толкова правилно това, което е направено, а по-скоро дали изобщо управяващите заемат някаква страна, за да не се реят из безбрежното море на дипломацията и да се чудят къде да пуснат котва. Никой няма да ги покани никъде, ако поне венднъж сами не поставят целите си и не ги преследват. За да имат цели, трябва да имат някакви приоритети, за да ги имат трябва и да се позиционират някъде, да определят за какво се борят. ЕС и НАТО не са пречка за това, даже напротив, там трябва да се докаже, че индивидуалност, въпреки, че работата в екипе важна, необходимо е лично да се подпомогне процесите за вземане на решение по такива важни казуси, като се отстоява собствена позиция.
Средносрочната стратегия, трябва да е обвързана с позицията, които ние смятаме, че е релевантна. След непризнаването на Косово, смисъла на това ще бъде да не се допуска провъзгласяването на независимостта на други региони с малцинствено население, и да се работи по отстраняването на фактора тероризъм като водещ в подобни акции. Мисията на Косово е разбираема, но тя ще доведе до вълна на сепаратизъм. Един от приоритетите трябва да е свързан с превенцията на подобни процеси в България. Относно Сърбия, едно сближаване в отношенията със Сърби я няма да доведе до негативни последствия.
Изходът от тази ситуация може да има няколко измерения. Все още да сме на принципа „Yes Sir!” или правителството най-после да покаже малко хъс в дипломацията и да се измъкнем от ролята на сервилничещи „гъзолизци”.
Как Европа отново клекна пред мощта на Р...
© С "братушки" се обръщат само...
Как се постъпва с предателите
© С "братушки" се обръщат само...
Как се постъпва с предателите
"Действията, които правителството трябва да предприеме е целенасочено и да бъде взето решението в краткосрочен план. А то трябва ДА НЕ Е СЪОБРАЗЕНО С ОСТАНАЛИТЕ!"
Защо?
цитирайЗащо?
2.
анонимен -
Дълбоко погрешна позиция
27.05.2008 11:11
27.05.2008 11:11
Тази позиция на автора е по същество антибългарска.Тя подсказва непознавате на историята, неразбиране характера и манталитета на сърбите,както и истинските приятели и стратегически съюзници на България.
Петър
цитирайПетър
3.
анонимен -
ne e tova koeto izglejda
27.05.2008 16:23
27.05.2008 16:23
Не мисля, че сте разбрали правилно смисъла е не каква ще е позицията, а да я има... а не само протакане и изчакване...
цитирайЗащото самостоятелността на едно взето решение показва зрелостта, с която се прави политика на високо равнище... веднъж да се вземе решение самостоятелно с ясна позиция показва харкатера на българската външна политика..и както казвам не е задължително да е обвързано с останалите тъй като това показва страх и несигурност...трябва да се отчитат страничните позиции, но не да са основни
цитирай